Skip Navigation LinksНачало | История | История на занаятите

История на занаятите

За мутафчийския занаят в Трявна
 Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство,  Даниела Тодорова-Дабкова


Шивачи и мутафчии на своя патронен празник Свети Три Светители. Снимаката е предоставена от Хр. Василев.

Малко са сведенията за мутафчии от първата половина на ХІХ век. Най-високата степен на развитие занаятът достига в средата на ХІХ век по време на Кримската война и около 1870 г. вече запада. Трявна се определя като един от важните центрове на мутафчийството в Северна България. За развитието на занаята тук спомагат както наличието на суровини, така и търсенето на мутафчийските изделия – торби, дисаги и др., с развитието на овощарството в района. Не е  известно мутафчии да е имало в селцата около Трявна, с изключение на колиби Веленци / в непосредствена близост до Трявна /, където през първата половина на ХХ век работи една мутафчийска работилница. По-скоро са известни имената на преселници от околни селища, които в Трявна са се захванали с този занаят. За изделия на мутафчиите – чулове, чували, торби,  жителите на околните селища слизат на тревненския пазар.

За мутафчийския занаят в Трявна най-ранните сведения са от края на ХVIII век. В спомените на Даскаловата фамилия за кърджалийското нападение над Трявна през 1798 г. е отбелязан „тревненецът Колю Стоянов Мутафчията, който решил да се промъкне в Трявна да нагледа къщата си”. В кондиката на църквата „Св. Архангел Михаил” са записани имената на тревненски мутафчии във връзка с погасяване на заемите, взети от тях от църковната каса: Колю Мутафчи, 1814 г.; Цаню Колю Мотафъ, 1835г , 1836г. и 1851 г.; Петър Мутафчия, 1874 г. Преди Освобождението  в Трявна е имало 25 мутафчийски  работилници при население около 4 000 души.
Като източник на суровини за мутафчийския занаят в края на ХІХ век тревненци разчитат вече не само на местното животновъдство. Годишно за мутафчийските работилници в града са нужни 1 500 - 2 000 кг. козина. Главни доставчици се явяват търговците-кърджии. Пътувайки в различни райони на страната, където са утвърдили пазар за продукцията на тревненци – сушени сливи, пестил, търговците пласират и козинявите изделия на мутафчиите, а им закупуват козина, която връщат обратно в Трявна. Търговците посещават районите си на търговия няколко пъти в годината. Наесен, когато спират да пътуват, уреждт сметките си с мутафчиите.  Така търговецът получава 2/3 от печалбата от изделията на мутафчиите. За майсторите работният ден продължава от 5 сутрин до 7-8 часа вечер. За да се задържат като производители, те разчитат на качеството на продукцията си. Работят със стригана козина „кръкма”, а не с табашка козина. Използват естетствения цвят на козината, която при доставката сортират по цвят и дължина  - требят. Следва разбиването – раздрънкването на козината, преденето на вълната по специфичен за мутафчиите начин, тъкането на отвесен мутафчийски стан и съшиването на вече готовите изделия. „Недалеч от дядовия дом имаше мутафчийска работилница и аз често висях пред разтворените й кепенци да наблюдавам как мутафчиите работеха....Козята вълна не се боядисваше, а се сортираше по цвят, след което, изпрана и раздрънкана, се натъпкваше в малки, прилични на гайда кожени мехове, които предачът прикрепваше с колан през кръста си...”, разказва в спомените си Димо Казасов. По-дребните занаятчии и начеващите в занаята най-често използват пригодени  за работилница приземни помещения на къщата. Приземните се предпочитат заради влагата, която прави вълната по-лесна за обработка. Необходимо е те да са поне две – едно дълго помещение до 10 м за предене на вълната и едно помещение за мутафчийския стан. Преденето и тъкането могат да се извършват в едно помещение. Така е било в работилницата на Кирил Балабанов в Трявна. Разбиването става в отделно помещение или навън под сушина. Стойко Димов е имал три помещения – за стана и чекръците, за разбиваето на козината и за кошовете с козина. Това обаче не винаги се е спазвало . В Заповедната книга на общината от 1906 г. е записано : „забранява се на мутафчиите да разбиват козината в самите работилници, а не в отделни стаи, защото се разболяват работниците от праха, особено малолетни – калфи, чираци.”


В мутафчийската работилница на Грозьо Илиев. На стана Деньо Байчев Грозев (1936 г.)

В работния процес участват главно мъже – особено в тъкането и преденето. В требенето на вълната и съшиването после на готовите изделия участват съпругите на майсторите. Характерен за Трявна е бил гайтанлията шев. Ст. Димов определя отличителните особености на тревненските мутафчийски изделия така: „Ние тука в Трявна имаме една шарка, нашата стока я продават по шарката ... и по шева”; Стоян Бонев: „Нашата стока е по-френгия, тонка изработена, от чист материал; от убав материал става убава работа ...”.  Мутафчийските изделия се задържат по-дълго време на пазара заради качествата си – здравина, влагоустойчивост, яркост на цветовете, негоримост. Тревненските майстори работят за пазара: пътеки, торби, дисаги, покривала /цигански катуни/; бандажи за балиране на тютюн; черни върви за цървули и  зобни торби за конете в армията; пешове за покриване на каруците при превозване на жито и др. От козинява вълна със специален уред се правят въжета. Стоките се продават из цяла България и главно в Елхово и Ямбол. Като всички майстори-мутафчии от началото на ХХ век, които се опитват да запазят занаята жив, тревненци правят няколко нововъведения. Мутафчийските станове не позволяват да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние между двете кросна на стана, т.е. около 4 м. За по-дълги платове в един от големите мутафчийски центрове Панагюрище въвеждат трето и четвърто кросно на стана на разстояние от него, за да увеличат дължината на пътеките. Така могат да се тъкат пътеки за стълби, дълги по 10-15 м. Тук тревненци с гордост отбелязват постижението на Трифон Балабанов – през 1924 г. той изтъкал за храма „Св. Александър Невски” в София пътека с дължина 42 м. Две години по-рано Трифон Балабанов и синовете му правят опит да използват за тъкане на козиняви изделия механичен стан и специално сновило. Първоначално използват бензинов мотор, впоследствие разчитат на водната сила. Опитите са с частичен успех – тъканта остава малко рядка и краищата на плата не са достатъчно набити и стоят набрани. Тъй като станът не можел да се захранва с прежда механично, купуват с кредит предачни машини, дарак и се опитват да ги използват за козинява вълна. Работата върви добре до 1928 г. При Трифон Балабанов работят 10-12 души – калфи и майстори. Впоследствие, през 1929-30 г., се налага да продадат машините. Трифон продължава да работи ръчно по традиционния метод. Впоследствие прехвърля работилницата на най-малкия си син Кирил Балабанов, който защитава майсторското си право и си обзавежда нова мутафчийска работилница.

В успешна посока върви  работата на друг тревненски мутафчия – Грозьо Райков, майстор – мутафчия от 1920 г. Той разчита вече не само на естествения цвят на материала, но и на бои. През 1927 г. си построява и обзавежда мутафчийска работилница. Учителят по рисуване от тревненското столарско училище Ангел Монов разработва модели за пътеки за Грозьо Райков. Фината изработка и художественото съчетаване на цветовете имат успех. На постоянната изложба на Българската земеделска и кооперативна банка в София е изкупено почти цялото производство на работилницата, майсторът печели три златни медала от Промишлената изложба във Варна . Изделията му се продават за Англия, Франция, Германия, дори в Австралия и Нова Зеландия.
Не всички мутафчии от Трявна имат този успех. Затова в много случаи упражняването на занаята е съчетано с търговия или друг вид дейност, които подпомагат финансово домакинството. Мутафчийството е тежък и ниско платен занаят. При липсата на достатъчно работа немалко занаятчии се отказват да го работят.

На много места занаятът замира в края на ХІХ век, докато  Трявна е едно от средищата, в което той продължава развитието си  до 60-те години на ХХ век с променена организация. Последните майстори – мутафчии поемат производството главно на козиняви пътеки  в създадения към ТПК „Балкан”- гр. Трявна цех „Мутафчийство”.

Мутафчиите в Трявна в началото на ХХ век, както повечето занаятчии по това време, отбелязват своя патронен празник в деня на Три Светители, заедно с шивачите.

Даниела Тодорова-Дабкова
 


реклама