Skip Navigation LinksНачало | История | Популярни истории и личности

Популярни истории и личности

Обратно към списъка
Ангел Кънчев

Ангел Кънчев Ангелов е бележит български революционер, който остава винаги встрани от големите имена на националната революция. Роден е в Трявна на 11 ноември 1850 г.

Както пише за него Захари Стоянов, той е "сиромашки син". Баща му е майсторът зидар Кънчо Ангелов Попниколов. Първоначално учи в родния си град, а след това в Русе, където през 1860 г. се мести семейството му. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия) до 1866 г., когато се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява пряк контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „ Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовава на борба за освобождение. През 1870-1871 г. учи в Земеделско - индустриалното училище в град Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в революционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски.  В края на август 1871 г. Ангел Кънчев се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време като помощник на Апостола Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. Дейността му като професионален революционер продължава само 6 месеца. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния. Опитва се да се качи на парахода без паспорт, но най-вероятно е предаден и дейността му е разкрита на турските власти, заради което те го спират за щателна проверка. При опита си за бягство той опитва да окаже съпротива, но неуспешно (според Захари Стоянов предателят, у когото Кънчев е преспал, е извадил от револвера му повечето куршуми). Осъзнавайки обречеността си Ангел Кънчев извиква "Да живей България!", насочва револвера към черепа си, надявайки се този път оръжието да произведе изстрел - това се и случва. Самоубийството прави голямо впечатление на цялото русенско гражданство, което в голямата си част не разбира мотивите на героя. Турското правителство обаче е особено загрижено, осъзнавайки, че смъртта на Ангел Кънчев е доказателство за назряващото бунтовно движение сред българите. Следващия ден се извършва тържественото погребение на героя, на което присъстват повечето русенски младежи - факт, който още повече озадачава турската власт. Ангел Кънчев е една от първите жертви на борбата, подета от Васил Левски, и е пример за пламенния и самоотвержен патриотизъм на тогавашните революционери. Днес в Русе в близост до мястото на самоубийството има изграден паметник.






реклама