Skip Navigation LinksНачало | История | Популярни истории и личности

Популярни истории и личности

Обратно към списъка
Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на П. Р. Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и поет.

Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. След края на войната се премества в Сливен, през 1897 г. - отново в Търново. В края на 1879 г.семейството се установява в София, където П.Славейков учи до 1881 г. През тези години се заражда любовта му към народното творчество. През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Европа за цял живот остават поражения. Към средата на 1884 г. семейството му е отново в София. През 1885 г. се сближава с Ал. Константинов. Двамата сътрудничат на сп. "Библиотека Свети Климент" с преводи от руски поети. През Стамболовия режим Славейкови преживяват тежки години. Всички братя, високообразовани хора, владеещи чужди езици, автори на стихове, журналисти, публицисти и общественици, като русофили са подлагани неведнъж на преследване и побоища. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл" и на сп. „Българска сбирка", създава поемите „Ралица", „Бойко", „Неразделни", и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен", много от миниатюрите в „Сън за щастие". Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл" и е в центъра на литературния кръг „Мисъл". Поддиректор (1901--1909) и директор (1909--1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908--1909). През септември 1908 г. предприема с театъра турне из Македония, което в Битоля, Прилеп и други селища се превръща в културна и обществена манифестация, чийто вдъхновител е поетът директор. За краткия си престой в Народния театър Славейков се проявява като енергичен, високоерудиран и талантлив ръководител и режисьор. Бранейки независимостта на театъра от некомпетентни вмешателства, влиза в конфликт с министъра на просвещението Н.Мушанов и напуска. По време на казионния Славянски събор (1910 г.) като ревностен славянофил-демократ, привърженик на идеята на славянско единение на чисто културна почва и на основа на братско съгласие Славейков протестира в отворено писмо до делегатите на събора и в реч на публично събрание. На 10.07.1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека. Заминава в чужбина. Умира на 28.05.1912г.в Италия. Поради ранната му смърт не успява да спечели Нобелова награда за литература, за която е предложен.






реклама