Skip Navigation LinksНачало | Новини | Новини за Трявна

Новини за Трявна

Обратно към списъка

Юлия НИНОВА - Директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство:
«Ние сме патриоти и влагаме сърце и душа в онова, което вършим»
14.05.2013 в. "Тревненска седмица"

В навечерието на тържествата по повод 50-годишния юбилей на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство разговаряме с неговия директор Юлия Нинова за миналото, настоящето и бъдещето на най-голямата културна институция в Трявна.  

- Г-жо Нинова, от осем години сте директор на Специализирания музей, но отдавна сте част от неговия екип...

- Работя в музея от 1984 г. Първоначално бях „информатор” – една длъжност, която обединяваше задълженията на чистачката и екскурзовода. След това в продължение на доста години работих като екскурзовод във всички музейни обекти, в продължение на три години -като уредник, отговарящ за основните фондове „Резба” и „Архитектура”. На 9 май 2005 г. бях назначена за в.и.д. директор на музея, а от 2007 г., след провеждането на конкурс, заех директорският пост.

- Разкажете ни малко повече за началото на музейното дело в Трявна.

- То е поставено още през 1921-1922 г. Тогава преподаватели от Столарското училище призовават ученици, родители, граждани да предават в училището стари резби, икони, за да може по тях да обучават децата и да се получи една приемственост в традициите на Тревненската художествена школа. На базата на тази сбирка, която по-късно е преместена в читалището, на 23 октомври 1963 г. се открива единственият у нас музей за резбарско изкуство в Даскаловата къща. По-късно отварят врати и другите музейни обекти – Славейкова, Райкова, Ангел Кънчева, поп Йовчова, Калинчева къщи, Старото школо, музей „Тревненска иконописна школа”, галерия „Казаков”, и най-новия - музея за азиатско и африканско изкуство.

- Много или малко са 50 години от гледна точка на натрупания опит, имидж, дадености, фонд?

- Погледнато реално 50 години не са много и музеят ни е сравнително млад. Споменах обаче, че началото е поставено още през 20-те години на миналия век, така че годините са доста повече. Кънчо Пенчев е първият директор, уредник, екскурзовод... Впоследствие, с увеличаването на обектите се увеличава и екипът. Задължително тук трябва да споменем имената на хората, допринесли за развитието на музейното дело в Трявна - Иванка Бонева, Недка Пенчева, Цветан Колев. За съжаление, ми е невъзможно да изброя имената на всички колеги, работили в музея през годините, които също са дали своя принос за развитието на най-голямата ни културна институция.

- Да поговорим и за естеството на работата в музея и по-точно за обратната й страна, която обикновено остава скрита за посетителя. Лесно ли се става музеен работник?

- Нашата работа не е за всеки, въпреки всеобщото мнение, че е лесна и проста. Но това е мнение на хора, които не са запознати с естеството на дейността ни. Предвид ниското заплащане на труда ни, ние сме по-скоро едни патриоти, които влагат сърце и душа в онова, което вършат. При нас няма почивен ден, празници, често пъти семействата ни остават на заден план, тъй като сме приели работата си като призвание. Но най-близките ни хора ни подкрепят и разбират. Дори децата ни помагат в инициативите, които организираме по различни поводи и празници. Работата ни е свързана с доста тичане, понякога хабим и много нерви около организирането на дадено събитие, но когато нещата се случат, когато видиш удовлетворението в очите на твореца или на посетителите, забравяш останалото и няма как да не се чувстваш щастлив. За съжаление, недостигът на хора е голям проблем и, колкото и да обичаме работата си, често натоварването ни идва в повече. Музейните обекти са осем, като три от тях работят без почивен ден и обедна почивка, останалите почиват в понеделник и вторник. А в момента в музея работят 24 души, заплатите на 17 от тях се субсидират от държавата чрез общинския бюджет, 7 издържаме със собствени приходи. Най-голям е недостига на екскурзоводи, които са само десет и се налага уредниците да дават дежурства, вместо да се занимават със събирателска, фондова, научна работа, да участват в конференции и т.н. И не, че не успяват да съчетаят нещата, но всичко се получава с цената на много труд и усилия, не на последно място и с любов към професията и Трявна. Писали сме доста писма до министерството на културата за увеличаване броя на екскурзоводите, но ако се отпуснат някакви бройки, те са за регионалните музеи. През март т.г. заедно с кмета на общината г-н Николов подготвихме и изпратихме до министерството аргументирано писмо, в което детайлно описахме проблема. Искрено се надявам през следващата година да ни бъдат отпуснати поне още една-две бройки. Доста млади хора с подходящо образование, владеещи по два-три чужди езика идват да питат за работа, но за съжаление няма възможност да бъдат назначени. Същевременно, много качествени хора напуснаха музея заради ниското заплащане. Екскурзовод с висше образование и два езика при нас получава едва 60% от средната работна заплата за страната, коментарът е излишен...

- От близо 30 години сте част от екипа на Специализирания музей. Можете ли да откроите най-ценното му дарение?

- Сложен въпрос. Дори, когато ми звънят туроператори, учители, директори на училища и ме питат кои музейни обекти непременно трябва да се посетят в Трявна, ми е трудно да посоча само два-три. Най-дълго време съм работила в Калинчева къща, където се помещаваше богатата колекция на фамилия Гъбенски и затова имам личен сантимент към тази експозиция, но за мен много впечатляващ е музеят на иконата заради уникалното съчетание на експозиция, архитектура, местоположение. Дарението на Казакови е безценно, както и това на Златко Паунов, а също и всички останали... Наистина не мога да откроя едно или две неща. И понеже заговорих за едни от най-емблематичните дарения, ще си позволя да отворя едни скоби и да Ви разкажа няколко интересни факта. Вероятно малко хора знаят, че заслугата за създаването на музея на иконата е на един от бившите кметове на Трявна - Тодор Шарланджиев, който заедно с тогавашния директор на музея Иванка Бонева, успява с много упоритост, труд и усилия да реализира идеята във времена, в които не е било допустимо дори да се мисли за такъв музей. Въпреки това постига целта си и получава „благословията” и на тогавашната власт, и на търновския владика. Пак благодарение на тях Трявна се сдобива и с безценното дарение на световноизвестния художник Димитър Казаков - Нерон. Първоначално художникът дарява картините си на град Сандански, но тъй като те не са били експонирани дълго време той се заканва, че ще си ги прибере и ще ги дари другаде. Г-н Шарланджиев намира начин да се свърже с големия художник и го води в Трявна. По онова време северното крило на Старото школо, където сега се помещава дарението, все още е било в процес на изграждане и той предлага на Казаков след завършването на сградата картините му да бъдат изложени там, ако ги дари на Трявна... И така градът ни се сдобива с безценната колекция. Още едно крупно дарение – на фамилия Гъбенски е факт благодарение усилията на Тодор Шарланджиев. Трявна притежава и други големи дарения. По времето на Недка Пенчева дарение прави големият скулптор Иван Колев, тогава постъпиха и даренията на Георги Везиров /стари часовници и времеизмерителни уреди/, Цветан Добрев и др. Благодарение усилията на бившия директор на музея Цветан Колев в Трявна постъпиха колекциите на проф. Иван Газдов, проф.Николай Майсторов, Цанко Панов, Златко Паунов и др. За съжаление, поради липса на експозиционна площ не всички могат да бъдат показани, което ни създава доста неприятности с дарителите. Напълно ги разбирам, защото когато си дарил 400 картини, а те стоят в хранилища, нормално е да реагираш така. От друга страна, не можем да направим нищо, защото не разполагаме с достатъчно експозиционна площ. Виждам светлинка в това отношение с реализирането на големия проект на Общината „Трявна – градът, в който се ражда красота”, който предвижда изграждането на градска художествена галерия. За момента, сме решили този проблем с експозицията в т.н. „зала на дарителите”, която се намира на първия етаж в Старото школо. Подбрали сме по 2-3 картини от дарение – на акад. Румен Скорчев, Цветан Колев, Николай Майсторов, Цанко Панов, Иван Христов и др. В друга зала експонирахме дарението – резба на проф. Кънчо Цанев, което беше направено през 2008 г.

- Музеят предлага и доста атракции за посетителите...

- По отношение на атракциите, които предлагаме – демонстрации и обучение по дърворезба, рисуване на бръшлянови листа, ретро-фото снимки, вечерни посещения на музейни обекти, сватбени тържества и фотосесии, тъкане на детски станчета, рисуване и апликиране на селски и градски носии, връчване на свидетелства на ученици, Баба Марта, рисуване на великденско яйце в музея, гергьовската люлка в Даскаловата къща, изработване на традиционни сурвакнички... много внимаваме да не се прекрачи границата с кича, защото тя е много тънка. Всички атракции са свързани с естеството на музейния обект, в който се предлагат, както и с историята и традициите на Трявна.

- В днешните трудни времена, срещате ли подкрепа и разбиране от страна на тревненския бизнес?

- През последните няколко години трудно намираме спонсори за проявите, които реализираме. Най-много дарения получихме по повод честванията на 200-годишнината от провеждането на облога в Даскаловата къща през 2008 г. Двудневната програма беше наситена със стойностни и интересни събития, за реализирането на които бяха необходими средства. Проведе се Национална научна конференция, беше открит Първият салон на резбарското изкуство, организиран от сдружение ”Тревненско слънце”, създадено от Свилен Стоянов, а Уста Дарин Божков инициира и дари „Тревненската колона”, състоя се премиерата на драмата „Майстори” в естествения декор на къщата, открита бе изложба на проф. Кънчо Цанев, прожектира се филма на БНТ-Русе „Облог в Трявна” в присъствието на екипа, който го създаде и т.н. Тогава все още финансовата криза не беше настъпила и доста тревненски фирми подкрепиха събитието. След това настанаха тежки времена и е обяснимо, че подкрепата не е такава, каквато беше преди...

- Едва ли експозициите в тревненските музеи биха могли да се подновят изцяло с оглед привличането на повече туристи, и най-вече на тези, които вече са посещавали Трявна. И все пак, каква е Вашата визия за бъдещето на музейните обекти в това отношение?

- Убедена съм, че след реализирането на проекта „Трявна – градът, в който се ражда красота” ще има видима промяна. Наред с много други дейности, той предвижда и строително-ремонтни работи и освежаване на четири музейни обекта, нещо което ние не можем да си позволим със собствени средства. Искам да благодаря на общинското ръководство за положените усилия в това отношение. През последните години актуализирахме почти всички експозиции и към момента почти няма какво да се иска в тази посока. Още по времето на Цветан Колев бе направена класната стая в Школото, която се радва на голям интерес, след това обновихме експозициите в Даскаловата къща, музея на иконата, Ангел Кънчева къща. Изцяло променихме експозицията в Райкова къща, в която в момента представяме градския бит от края на 19 в., открихме ретро-фото студио, в което вече работи екип професионални фотографи, а това е още една чудесна атракция за тревненци и гостите на града. През миналия месец обновихме документалната експозиция в Славейкова къща, уредниците направиха нов тематико-експозиционен план, поръчахме нови табла, подсилихме осветлeнието. Тя ще бъде открита по време на тържествата за 50-годишния ни юбилей. Но, тъй като експозиционната площ там е твърде малка имаме намерение в бъдеще да поръчаме изработването на документален филм за Славейкови и Трявна и да го прожектираме на гостите на града. Така, че по отношение на експозициите, мисля че няма нужда от да се правят някакви генерални промени. По-скоро проблемът ни е в недостига на хора. Тук е мястото да спомена факта, че от 2006 г. привличаме ученици от езикови паралелки като доброволци в музея. Децата ни оказват неоценима помощ в най-натоварените месеци – юли и август, за което сърдечно им благодарим.

Винаги съм била на мнение, че за да се развива успешно туризма в Трявна всички в бранша – Община, музеи, хотели, ресторанти, и т.н. трябва да работим заедно. Мисля, че все още не сме постигнали съвършенство в тази посока. Години наред служители на музея участват в най-големите туристически изложения, където достойно представяме Трявна, а когато потърсим подкрепа и съдействие от туристическия бранш не винаги срещаме разбиране. А реално един турист оставя лев или два в музея и в пъти повече в хотела, магазина, ресторанта...

- Да завършим нашия разговор с едно пожелание към колегите Ви в навечерието на юбилея.

- Пожелавам на тях и на техните семейства и близки да са преди всичко здрави! Да запазят възрожденския си дух и ентусиазъм, защото това не се купува с нищо! То е ценност, която човек носи в себе си, въпреки всичко! Да продължат със същата обич да работят за любимия град и България!

Въпросите зададе

Галина ИВАНОВА






реклама